Техниката Боуен е холистична терапия, която предоставя на тялото възможност само да се привежда в равновесие. Има един единствен лекар, знаещ и разбиращ какво причинява болестното неравновесие в тялото: Лекарят вътре в нас!

    Боуен се препоръчва за всички възрасти, от новороденото дете до възрастния човек, с остри, хронични, неврологични и психосоматични заболявания. С огромен успех тя се прилага също и при атлети, бременни жени и хора със специфични нужди. Тя повлиява тялото на всички нива: физическо, химическо, ментално и емоционално. Резултатите са впечатляващи и при бебета, и при възрастни, така че плацебо ефект е невъзможен!

   Боуен терапията няма противопоказания, подходяща е за всички - от новородени до най-възрастните. Доказано е, че методът е напълно безвреден, а оздравителният процес се дължи на способността на тялото ни да се самолекува. Процедурата се състои от изпълнение на леки, безболезнени и нежни движения от терапевта в областта на възлови точки и части от човешкото тяло (сухожилия, мускули, лимфни възли и др.) Острите проблеми се регулират с един до три-четири сеанса, а хроничните се повлияват за по-дълъг период от време. Процедурите се правят веднъж на седем дни, защото терапията има 'депо ефект' (ефект с бавно освобождаване). Ефективността на терапията е в над 80% от случаите. Техниката Боуен е специфична, холистична, базирана на изцяло нова концепция за възстановяване на тялото. Ефектът от нея се регистрира при заболявания с твърде широк диапазон:

• неврологични заболявания: 
  болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, инсулт, множествена склероза, полиомиелит, полиневрит и полиневропатия, дископатия (дискова херния), епилепсия, ишиас, комоцио, невралгии;
• мускулно-скелетни и ставни проблеми:
  болки в кръста, гърба и крайниците, проблеми с тазобедрените стави и колената, навяхване на глезените и китките, гръбначни изкривявания;
• онкологични заболявания;
• висок холестерол;
  • високо кръвно налягане;
  • ниско кръвно налягане;
• проблеми с вътрешните органи:
  бял дроб, сърце, бъбреци, черен дроб, жлъчен мехур, стомах, черва;
  • всякакви спортни и битови травми;
• емоционален и хормонален дисбаланс;
  • вегетативни смущения;
  • депресия;
  • синдром на остра или хронична умора;
  • напрежение, стрес, безсъние, фобии;
  • фибромиалгия;
  • бронхиални или асматични проблеми;
  • автоимунни заболявания;
  • алергии, сенна хрема;
  • мигрена и други видове главоболие;
  • напикаване при деца и възрастни, нощно напикаване;
  • менструални проблеми от всякакъв характер, ПМС;
  • колики при бебета, проблеми в детската възраст;
  • заболявания на жлезите с вътрешна секреция;
  • проблеми при и след забременяване, безплодие;
  • репродуктивни проблеми;
  • всякакви проблеми с половата система;
  • ... и много други.

След задълбочени научни изследвания и в самата практика се доказа, че няма състояние, при което Боуен да не може да помогне. Неслучайно в много държави от ЕС, разходите за процедурите Боуен се поемат от здравните каси, защото Техниката Боуен е официално призната за съпътстваща медицина.

За въпроси и разяснения не се колебайте да се свържете с нас: Aurora Mobility Center, гр. Русе, ул. Драгоман №4, тел. 0879 600 480 или 0878 188 401.

 

          Видео 1. Раздвижване на парализиран (плегичен) горен крайник след инсулт.   

Инсултът е нетравматично увреждане на мозъка, причинено от запушване или разкъсване на мозъчните кръвоносни съдове, което води до внезапен неврологичен дефицит, характеризиращ се със загуба на двигателен контрол в един или няколко крайника (най-често едностранно ръка и крак), променено усещане в същите засегнати крайници, увреждане на речта или способността за разбиране на реч, нарушено равновесие или кома. Тази дефиниция включва множество етиологични източници, но изключва състояния причинени от съдово естество, които могат да наподобяват симптомите на инсулт, като припадъци, синкоп, хипоксемия, травматично увреждане на мозъка или мозъчен тумор.

   Инсултът е синдром, неврологично причинен от хетерогенна група от съдови етиологии, изискващи различни начини за лечение. Инсултът може да бъде грубо категоризиран като хеморагичен (с кръвоизлив в различни части на мозъка) или исхемичен (с нарушено или без кръвообръщение на даден регион от мозъка). Хеморагичният инсулт представлява 15% от всички инсулти и може да бъде разделен на интрацеребрален (10%) и субарахноидален (5% от случаите). Субарахноидалният (СА) обикновено е резултат от аневризмално разкъсване на церебралната артерия със загуба на кръв в пространството около мозъка. Скъсването на отслабени съдове в мозъчния паренхим е резултат най-често от хипертония, артериовенозни малформации (АВМ), или тумор причиняващ вътремозъчен кръвоизлив. Останалите 85% от инсултите са исхемични (тромбоза, водеща до нарушено кръвообръщение, а оттам и лошо снабдяване на кислород на мозъчната тъкан). В 40% исхемията е на голям кръвоносен съд, а на малък съд - в 20% от случаите, както и други по-рядко срещани причини (5%) като мозъчен васкулит или церебрална хипоперфузия. Запушването на кръвоносен съд от тромбоза при малки и големи артерии най-често се причинява от мозъчно-съдова атеросклеротична болест.

Исхемичен инсулт

   Обединяващата патофизиология на тромботичният, емболичният и лакунарен инсулт е церебрална исхемия от нарушен приток на кръв в мозъка. Мястото и времето на развитие на мозъчно нарушение варира в зависимост от етиологията.

Хеморагичен инсулт

   Дълбоките мозъчни артерии са често обект на разкъсване, което пък от своя страна предхожда хеморагичен мозъчен инсулт (кръвозлив). Въпреки това, за разлика от лакунарния инсулт, хеморагичният не засяга анатомично кръвоснабдяването, но излятата във вътречерепното пространство кръв се промъква между меките тъкани на мозъка, притиска ги и така нарушава тяхната работа, често причинявайки трайни увреди в последните. Подобно увреждане може да бъде значително, което води до повишено вътречерепно налягане, нарушаване на множество невронни връзки, камерна компресия, и мозъчна херния. Внезапната смъртност при хеморагичен инсулт е  висока, но тези, които оцелеят често търпят бързо неврологично възстановяване през първите 2 или 3 месеца след кръвоизлива. При хеморагичния инсулт често е налице спастичност (вж. по-долу).

   При почти всички случаи на исхемичен или хеморагичен инсулт са налице нарушения в различна степен като:

- замайване и главоболие;

- затруднено вървене и загуба на равновесие и/или координация;

- парези (частична загуба или сила при изпълнение на активни движения в трупа и/или крайниците);

- плегии (пълна загуба или сила при изпълнение на активни движения в трупа и/или крайниците);

- хипестезии, хиперестезии, анестезии (понижена, повишена или липса на чувствителност) в крайниците;

- спастично-повишен мускулен тонус (на места мускулите са стегнати и опънати константно);

- диплопия (двойно виждане);

- нарушения в контрола на лицевата мускулатура;

- афазии (увреди в говора и/или разбирането на речта);

- психологични нарушения;

- нарушен контрол при ходене по голяма и малка нужда и др.

   Всички тези нарушения засягат или трайно ограничават способността на лицето получило инсулт да се самообслужва и да води нормален начин на живот.

   Рехабилитацията след прекаран инсулт в комбинация с правилно насочена от лекар терапия винаги води до подобрение в различна степен. Благодарение на прилаганите от физиотерапевт (кинезитерапевт или рехабилитатор) техники, упражнения,  процедури за стимулация и др., нарушените двигателни функции могат да се ограничат до минимум съобразно нуждите и съпътстващите усложнения на пациента.

   Възстановяването започва с т.нар. лечение в положение, което се прави с цел предотвратяване на контрактури (патологично ограничено движение в ставите на крайниците), и продължава към постигането на вертикализация - болният постепенно се поставя до седнало, а по-нататък до изправено положение и ходене. При редовна промяна в положението на пациента (както в леглото, така и към седеж) рискът от поява на декубитални рани намалява прогресивно. Много често пациентите имат нарушение в походката, познато като "косене на трева" - болният замята крак настрани. Но и при тях програмата се назначава внимателно, с постепенно нарастващ интензитет и сила на провежданите процедури. Според най-новите изследвания (от последните 5 години) рехабилитацията трябва да започне в първите 2-3 дни (при исхемичен инсулт) и 1 седмица след хеморагичен инсулт. Фазата на възстановяване на мозъка е най-активна в първия месец след инсулта. Затова Ви съветваме да предприемете мерки възможно най-скоро след мозъчната увреда. Сроковете са идентични при увреди на главния мозък в следствие от черепно-мозъчна травма, мозъчен кръвоизлив, доброкачествени тумори или други инцидентни увреди на главния мозък. Някои доктори съветват да се изчака 1 месец или повече, което в повечето случаи е огромна пречка за оптималното възстановяване на пациента и намаляване на функционалното възстановяване.

   Рехабилитацията трябва да се провежда паралелно с вторичната профилактика на рисковите фактори, довели до мозъчния инсулт - артериалната хипертония, захарния диабет, хиперлипидемията и другите съпътстващи заболявания. Според тяхното наличие болният спазва и съответния режим на възстановяване. Навременното започване на рехабилитацията предотвратява степента на инвалидизиране на пациента, нуждата от постоянен придружител и дава шанс за максималното му възствановяване.

   В България има хиляди прекарали инсулт. Още повече са хората, които са обвързани с гледането на лице прекарало инсулт. Ето някои важни съвети какво може да направите, след като изпишат вашите близки и Ви се наложи да ги долекувате в домашна обстановка:

- когато лежи по гръб пациентът винаги (освен при наложено от лекар противопоказание) трябва да е с глава и рамене леко повдигнати върху възглавница спрямо долната част на трупа;

- когато лежи по гръб, ако ръката на пациента е парализирана, поставете я върху възглавница, като се стремите пръстите, китката и предмишницата да са по-високо спрямо рамото, пръстите да са разтворени и опънати, лакътят да е опънат. Карайте пациентът да променя положението на ръката - да я поставя на корема си или до лицето си. Добре е ръката да е в зрителното поле на пациента и той да не забравя за нейното съществуване.

- когато лежи по гръб, ако кракът е парализиран, поставете го с изпънато коляно върху ниска мека възглавница (възглавницата е най-добре да е под подбедрицата), поддържайте глезена в неутрална позиция – да не увисва (това може да се постигне с валяче възглавница или по друг начин в зависимост от домашната обстановка). Не позволявайте бедрото да седи в извъртяно положение (капачката на коляното трябва до сочи перпендикулярно тавана).

- обръщайте пациента в леглото – наляво и/или надясно на всеки 2-3 часа в удобно за пациента положение (освен при наложено от лекар противопоказание), за да не прави декубитални рани;

- (освен при наложено от лекар временно противопоказание) раздвижвайте пасивно засегнатата ръка и крак - вж. Видео 1 (в началото на статията), както и Видео 2 - за трупа и долен крайник (вж. по-долу);

          Видео 2 - рехабилитация след инсулт за трупа и парализирания (плегичен) долен крайник. 

- карайте пациента да Ви помага, до колкото може, когато го храните, почиствате, бръснете и др.;

- (освен при временно противопоказание от лекар) поставяйте пациента в седнало положение няколко пъти на ден, до колкото е възможно  - (вж. Видео 3);

    Видео 3. Как да поставим пациент след инсулт в седеж (техниките важат и за други пациенти на легло).

- стимулирайте белите дробове на пациента, което намалява шансът от статична пневмония и придружаващи усложнения. Надуването на балон, правене на балончета със сламка в чаша с веро са добър вариант;

- заливайте пациента с положителни емоции, не го тревожете, ако докторите не дават шанс за възстановяване – спестете му тази информация, особено в самото начало след инсулта, прогнозата на повечето доктори за възстановяване не е точна;

- потърсете опитен и позитивно-настроен физиотерапевт веднага, след като пациентът е изписан от болницата. Така шансът за скорошно и бързо възстановяване е най-голям;

- ако пациентът вече има декубитални рани, не чакайте да зараснат, за да започнете рехабилитация. Декубитусът е резултат от продължително заемане на едно и също положение (лежане по гръб, лежане на една страна или друго положение). По този начин се получава порочен кръг, при който засегнатият от инсулт е, ако продължи със статичното си положение, може да има неприятен изход от събитията;

- имайте търпение, тъй като възстановяването след увреди на централна нервна система понякога продължава дълъг период от време. Дори при сериозни двигателни нарушения, много пациенти успяват да усвоят нови умения и компенсаторни механизми, с които да се справят с голяма част от ежедневните си дейности (ходене до тоалетна, къпане, бръснене, преобличане и много други).

AURORA MOBILITY CENTER 2016

гр. Русе

   Диабетът е ендокринно-обменно заболяване, в основата на което лежи инсулинов недостиг вследствие на първична или вторична недостатъчност в секрецията на β-клетките на Лангерхансовите острови на панкреаса. Тя засяга въглехидратната, мастната и белтъчната обмяна, както и води до смущения в целия организъм.

   При диабет тип 2 панкреасът отделя инсулин, но секрецията му е недостатъчна за нуждите на клетките на организма. Инсулинът се отделя в по-малко от необходимото количество или (по-често) клетките не отговарят на действието на инсулина. Това състояние, при което клетките са нечувствителни на инсулин, се нарича инсулинова резистентност. В отговор на тази нечувствителност β -клетките започват да произвеждат и отделят повече инсулин, който да повлияе нечувствителните клетки. Въпреки това инсулинът не транспортира  глюкозата от кръвта в клетките на мускулите, черния дроб и мастната тъкан и кръвната захар остава висока. Този вид диабет обикновено се развива при възрастни (над 40-45 години) и е най-чест след 55 годишна възраст, но може да се срещне и в млада възраст. Около 80% от болните с диабет тип 2 страдат от наднормено тегло и затлъстяване. При намаляване на теглото на болните до нормалното симптомите на заболяването намаляват.

   Основните симптоми са: полиурия (често уриниране в големи количества) - 5-8-10 л. за 24 часа, полидипсия (прекомерна жажда) - 2-3 л. за 24 часа и полифагия - увеличен е апетитът на болните.

   Диабетно болните се оплакват от отпадналост, лесна уморяемост, загуба на сили, главоболие, виене на свят.Диабетната ангиопатия се дължи на съдовите промени при диабета в редица органи, които дават съответни прояви. Сърдечно-съдовите промени засягат предимно малките и средни артерии – в сърцето, мозъка, кожата, мускулите. Често се засягат и периферните нерви, което се означава като диабетна невропатия.

   Въпреки по-различната насоченост на нашия сайт, предлагаме на вниманието Ви една рецепта, с която може да намалите високите нива на глюкоза в кръвта. Рецептата е изпитана и с доказан ефект. Чрез прилагането й по естествен начин може да се достигне до нормална концентрация на глюкозата и да не се стигне до появата на диабет тип 2 и съпътсващите го усложнения. За да има ефект, Ви съветваме да приложите рецептата преди да сте започнали приложение на лекарствени средства или инсулин. За рецептата са нужни следните продукти:

5-10 гр. кора от бяла черница (клоните могат да се обелят);

5-10 гр. шушулки от зрял фасул (изсушени);

500 мл. вряла вода;

   Шушулките от фасула и кората от бялата черница се постяват в съд и се заливат с кипналата вода. Сместа се оставя да изстине няколко часа, след което се прецежда. След като е изстинала и прецедена, отварата е готова за консумация. Препоръчително е да се пие поне по половин литър всеки ден в продължение на няколко месеца (4-5 месеца). За да проследявате ефекта, е добре да имате глюкозомер.

Как може да си помогнете, след като вече сте на диабетно лечение?

   Кинезитерапията/Физиотерапията не може да излекува захарния диабет, но може да повлияе на функционалното състояние на болния за намаляване на телесната маса, повишаване на двигателната активност, чрез повече движение - ходене, общоукрепващи упражнения, дихателни упражнения, упражняване на даден спорт адаптиран към състоянието на болния. Изготвянето на програмата и дозировката е основна задача на физиотерапевта. Тази промяна в начина Ви на живот ще понижи чувството на отпадналост, умората главоболието и всички други вторични симптоми, ще предпази пациента от съдовите изменения на артерии и вени, и диабетна невропатия, следователно ще се намали и дозата на аплицирания инсулин. По този начин болният ще бъде отново работоспособен, ще се чувства нормален и пълноценен човек.

Тренировката с швейцарска топка (фитбол) е отличен начин да се изгради силна мускулатура на трупа и да се забавлявате в същото време. Тренировката с топката Ви кара да използвате мускулите, които стабилизират и контролират позицията на тялото Ви (в противен случай се изплъзвате от топката или топката Ви се изплъзва). Началните упражнения, които се провеждат трябва да са прости, като постепенно се преминава към по-сложни чрез поставяне на тялото в "по-нестабилна" за баланс позиция. Това принуждава мускулатурата да се активира, а ставите и тялото да са по-стабилни. Този тип тренировка осигурява високо ниво на активиране на нервната система и следователно импулсите на последната може да се засилят. Швейцарската топка насърчава и прехвърлянето на сила през "кинетичната верига" (свързана система от активни движения в ставите между горен крайник – труп – долен крайник в различна комбинация).

Упражненията с швейцарска топка се използват за развитието на:

• Статичната и динамична сила на мускулите на трупа и таза;

• Статичната и динамична сила на горни и долни крайници;

• Доброто изправяне позата на човек;

• Плавното и контролирано движение през кинетичната верига чрез активиране на мускулите, залавящи се за таза;

• Ставна стабилност и контрол (например това намалява вероятността от контузии в ставите, особено в по-предразположените от тях като – шиен и поясен дял на гръбначен стълб, глезенни стави, киткени стави);

• Увеличена гъвкавост и обем на движение на ставите, но не за сметка на стабилността им.

Тренировката с швейцарска топка е страхотно допълнение към по-специфични форми на спортната тренировка, а не заместител на последната. За всеки спортист тренировката с швейцарска топка може да е само предимство.

Като цяло, упражненията с швейцарската топка се правят бавно и с голям мускулен контрол. Повечето от упражненията също изискват позиция на "задържане" в границите на обема на движение на ставите. След като определени упражнения се заучат, те може да се включат в серии (т.е. множество повторения) за изпълнение, а сериите могат да съставят рутинна тренировка.

Когато избирате своята швейцарска топка, основното нещо, на което трябва да обърнете внимание е височината й. За да е подходяща тя за Вас направете тест – когато седнете върху топката, коленете и тазобедрените стави трябва да са в прав ъгъл (90 градуса), а ходилата трябва да стъпили плътно на пода. Ако тези изисквания са спазени, топка е подходяща за вашата височина.

Швейцарската топка е перфектен уред за упражнения за лица с гръбначно изкривяване, тъй като при правилен подбор на упражненията се натоварват мускулите на гърба, корема и таза (активната стабилизация на гръбначния стълб). В тези видеоматериали ще видите упражнения, които са подходящи и за провеждане в домашни условия. В долупосочения видеоматериал упражненията са насочени основно към лица със сколиоза. Ефективността на активната тренировка е най-голяма при лица с до 15 градуса изкривяване, в която и да е от извивките на гръбначния стълб при сколиоза. За извивки над 15 градуса е нужна и допълнителна стабилизация – носене на корсети и в много краен случай – операция. Ако даден лекар Ви насочи към операционна намеса, винаги търсете второ мнение по въпроса. За повече информация за сколиозата прочетете статията по-долу - Упражнения срещу сколиоза.

В първия видеоклип са включени основно упражнения натоварващи коремната и тазовата мускулатура. Те са подходящи и за лица с увеличена лумбална лордоза. 

 

   Ето и втора част на упражненията с швейцарска топка за профилактика срещу сколиоза. Въпреки всичко Ви съветваме да се консултирате и с колега физиотерапевт и/или лекар.

   За в бъдеще очаквайте още интересни и важни видеоматериали с швейцарска топка.

         Протичането на послеродовия период е от голямо значение за здравето и работоспособността на жената. Трябва да се обърне сериозно внимание на промените в женското тяло след раждане - матката е голяма, вътрешната й повърхност е разранена, изтичат лохии, коремната стена е слаба и отпусната, тазовото дъно е разтегнато. Това са предразполагащи фактори за изкривяване на матката, пролапс (спадане на вътрешните полови органи) или птозис (спадане на матката). Също така се нарушава функцията на пикочния мехур, дебелите черва, обмяната на веществата се забавя.

         Най-доброто средство за превенция са редовните физически упражнения прилагани дозирано, като се има в предвид състоянието на родилката. Чрез тях се подобрява общото кръвообращение и това на органите в малкия таз. Така се подобрява работата на скелетната и гладката мускулатура, като се увеличава еластичността, издръжливостта и силата й. Физическите упражнения подобряват тонуса на мускулите на матката, тя се съкращава по-енергично, което води до изхвърляне на задържаните лохии, възстановяване на маточната лигавица и връщане на нормалната форма и големина на матката. Чрез физическите упражнения се подобрява перисталтиката на дебелите черва и пикочния мехур, регулира се изпразването им. Коремната мускулатура и тази на тазовото дъно стават по-еластични, стегнати и здрави. Това предпазва жената от свличане на коремните и тазови органи, изкривяване на матката и други усложнения.

         Системната физическа активност премахва психогенното, тормозно състояние, съпътстващо бременността и родовия акт. Упражненията подобряват настроението на родилката, предизвикват бодрост и жизненост, което е от голямо значение за бързото й възстсановяване.

         Физическите упражнения започват още в първите два - три дни при прекарана нормална бременност и нормално раждане, липса на усложнения и задължителна консултация с гинеколог.

         Физическите упражнения са противопоказани при: повишена температура (над 37,5°C), силно кръвотечение, голяма кръвозагуба, продължително и изтощително раждане (започва се с леки упражнения след три - четири дни), разкъсване на перинеума III-та степен.

         В първите един два дни се разрешават упражнения за горни крайници - махове, кръгови движения. За долни крайници - свиване и опъване в тазобедрени и  коленни стави, кръгове в глезенни стави и др., съчетани с гръдно дишане, изпълнявани в леглото с  бавен темп, 8 - 10 пъти.

         3 - 14 ден след раждането  

    1.  От изходно положение - тилен лег (по гръб) със свити колене се извършва диафрагмално дишане (при дълбоко издишване коремът се прибира максимално) задържа се 4-5 секунди и след това продължава нормалното дишане, дозировка - 10 пъти, 1-2 серии, като постепенно се увеличава.

   2.  Разрешават се разходки като постепенно се увеличава разстоянието и времетраенето, в зависимост от физическото състояние на родилката - бавен темп с дълбоко дишане.

         14-ти ден  -  6-та седмица след раждането

     Показали сме няколко упражнения за укрепване мускулите на тазовото дъно и корема в следния видеоматериал:

             

    След 6-та седмица е препоръчително да се започнат по-интензивни тренировки за отслабване и стягане мускулите на краката и ръцете.

 

Очаквайте продължение по темата!