Видео 1. Раздвижване на парализиран (плегичен) горен крайник след инсулт.   

Инсултът е нетравматично увреждане на мозъка, причинено от запушване или разкъсване на мозъчните кръвоносни съдове, което води до внезапен неврологичен дефицит, характеризиращ се със загуба на двигателен контрол в един или няколко крайника (най-често едностранно ръка и крак), променено усещане в същите засегнати крайници, увреждане на речта или способността за разбиране на реч, нарушено равновесие или кома. Тази дефиниция включва множество етиологични източници, но изключва състояния причинени от съдово естество, които могат да наподобяват симптомите на инсулт, като припадъци, синкоп, хипоксемия, травматично увреждане на мозъка или мозъчен тумор.

   Инсултът е синдром, неврологично причинен от хетерогенна група от съдови етиологии, изискващи различни начини за лечение. Инсултът може да бъде грубо категоризиран като хеморагичен (с кръвоизлив в различни части на мозъка) или исхемичен (с нарушено или без кръвообръщение на даден регион от мозъка). Хеморагичният инсулт представлява 15% от всички инсулти и може да бъде разделен на интрацеребрален (10%) и субарахноидален (5% от случаите). Субарахноидалният (СА) обикновено е резултат от аневризмално разкъсване на церебралната артерия със загуба на кръв в пространството около мозъка. Скъсването на отслабени съдове в мозъчния паренхим е резултат най-често от хипертония, артериовенозни малформации (АВМ), или тумор причиняващ вътремозъчен кръвоизлив. Останалите 85% от инсултите са исхемични (тромбоза, водеща до нарушено кръвообръщение, а оттам и лошо снабдяване на кислород на мозъчната тъкан). В 40% исхемията е на голям кръвоносен съд, а на малък съд - в 20% от случаите, както и други по-рядко срещани причини (5%) като мозъчен васкулит или церебрална хипоперфузия. Запушването на кръвоносен съд от тромбоза при малки и големи артерии най-често се причинява от мозъчно-съдова атеросклеротична болест.

Исхемичен инсулт

   Обединяващата патофизиология на тромботичният, емболичният и лакунарен инсулт е церебрална исхемия от нарушен приток на кръв в мозъка. Мястото и времето на развитие на мозъчно нарушение варира в зависимост от етиологията.

Хеморагичен инсулт

   Дълбоките мозъчни артерии са често обект на разкъсване, което пък от своя страна предхожда хеморагичен мозъчен инсулт (кръвозлив). Въпреки това, за разлика от лакунарния инсулт, хеморагичният не засяга анатомично кръвоснабдяването, но излятата във вътречерепното пространство кръв се промъква между меките тъкани на мозъка, притиска ги и така нарушава тяхната работа, често причинявайки трайни увреди в последните. Подобно увреждане може да бъде значително, което води до повишено вътречерепно налягане, нарушаване на множество невронни връзки, камерна компресия, и мозъчна херния. Внезапната смъртност при хеморагичен инсулт е  висока, но тези, които оцелеят често търпят бързо неврологично възстановяване през първите 2 или 3 месеца след кръвоизлива. При хеморагичния инсулт често е налице спастичност (вж. по-долу).

   При почти всички случаи на исхемичен или хеморагичен инсулт са налице нарушения в различна степен като:

- замайване и главоболие;

- затруднено вървене и загуба на равновесие и/или координация;

- парези (частична загуба или сила при изпълнение на активни движения в трупа и/или крайниците);

- плегии (пълна загуба или сила при изпълнение на активни движения в трупа и/или крайниците);

- хипестезии, хиперестезии, анестезии (понижена, повишена или липса на чувствителност) в крайниците;

- спастично-повишен мускулен тонус (на места мускулите са стегнати и опънати константно);

- диплопия (двойно виждане);

- нарушения в контрола на лицевата мускулатура;

- афазии (увреди в говора и/или разбирането на речта);

- психологични нарушения;

- нарушен контрол при ходене по голяма и малка нужда и др.

   Всички тези нарушения засягат или трайно ограничават способността на лицето получило инсулт да се самообслужва и да води нормален начин на живот.

   Рехабилитацията след прекаран инсулт в комбинация с правилно насочена от лекар терапия винаги води до подобрение в различна степен. Благодарение на прилаганите от физиотерапевт (кинезитерапевт или рехабилитатор) техники, упражнения,  процедури за стимулация и др., нарушените двигателни функции могат да се ограничат до минимум съобразно нуждите и съпътстващите усложнения на пациента.

   Възстановяването започва с т.нар. лечение в положение, което се прави с цел предотвратяване на контрактури (патологично ограничено движение в ставите на крайниците), и продължава към постигането на вертикализация - болният постепенно се поставя до седнало, а по-нататък до изправено положение и ходене. При редовна промяна в положението на пациента (както в леглото, така и към седеж) рискът от поява на декубитални рани намалява прогресивно. Много често пациентите имат нарушение в походката, познато като "косене на трева" - болният замята крак настрани. Но и при тях програмата се назначава внимателно, с постепенно нарастващ интензитет и сила на провежданите процедури. Според най-новите изследвания (от последните 5 години) рехабилитацията трябва да започне в първите 2-3 дни (при исхемичен инсулт) и 1 седмица след хеморагичен инсулт. Фазата на възстановяване на мозъка е най-активна в първия месец след инсулта. Затова Ви съветваме да предприемете мерки възможно най-скоро след мозъчната увреда. Сроковете са идентични при увреди на главния мозък в следствие от черепно-мозъчна травма, мозъчен кръвоизлив, доброкачествени тумори или други инцидентни увреди на главния мозък. Някои доктори съветват да се изчака 1 месец или повече, което в повечето случаи е огромна пречка за оптималното възстановяване на пациента и намаляване на функционалното възстановяване.

   Рехабилитацията трябва да се провежда паралелно с вторичната профилактика на рисковите фактори, довели до мозъчния инсулт - артериалната хипертония, захарния диабет, хиперлипидемията и другите съпътстващи заболявания. Според тяхното наличие болният спазва и съответния режим на възстановяване. Навременното започване на рехабилитацията предотвратява степента на инвалидизиране на пациента, нуждата от постоянен придружител и дава шанс за максималното му възствановяване.

   В България има хиляди прекарали инсулт. Още повече са хората, които са обвързани с гледането на лице прекарало инсулт. Ето някои важни съвети какво може да направите, след като изпишат вашите близки и Ви се наложи да ги долекувате в домашна обстановка:

- когато лежи по гръб пациентът винаги (освен при наложено от лекар противопоказание) трябва да е с глава и рамене леко повдигнати върху възглавница спрямо долната част на трупа;

- когато лежи по гръб, ако ръката на пациента е парализирана, поставете я върху възглавница, като се стремите пръстите, китката и предмишницата да са по-високо спрямо рамото, пръстите да са разтворени и опънати, лакътят да е опънат. Карайте пациентът да променя положението на ръката - да я поставя на корема си или до лицето си. Добре е ръката да е в зрителното поле на пациента и той да не забравя за нейното съществуване.

- когато лежи по гръб, ако кракът е парализиран, поставете го с изпънато коляно върху ниска мека възглавница (възглавницата е най-добре да е под подбедрицата), поддържайте глезена в неутрална позиция – да не увисва (това може да се постигне с валяче възглавница или по друг начин в зависимост от домашната обстановка). Не позволявайте бедрото да седи в извъртяно положение (капачката на коляното трябва до сочи перпендикулярно тавана).

- обръщайте пациента в леглото – наляво и/или надясно на всеки 2-3 часа в удобно за пациента положение (освен при наложено от лекар противопоказание), за да не прави декубитални рани;

- (освен при наложено от лекар временно противопоказание) раздвижвайте пасивно засегнатата ръка и крак - вж. Видео 1 (в началото на статията), както и Видео 2 - за трупа и долен крайник (вж. по-долу);

          Видео 2 - рехабилитация след инсулт за трупа и парализирания (плегичен) долен крайник. 

- карайте пациента да Ви помага, до колкото може, когато го храните, почиствате, бръснете и др.;

- (освен при временно противопоказание от лекар) поставяйте пациента в седнало положение няколко пъти на ден, до колкото е възможно  - (вж. Видео 3);

    Видео 3. Как да поставим пациент след инсулт в седеж (техниките важат и за други пациенти на легло).

- стимулирайте белите дробове на пациента, което намалява шансът от статична пневмония и придружаващи усложнения. Надуването на балон, правене на балончета със сламка в чаша с веро са добър вариант;

- заливайте пациента с положителни емоции, не го тревожете, ако докторите не дават шанс за възстановяване – спестете му тази информация, особено в самото начало след инсулта, прогнозата на повечето доктори за възстановяване не е точна;

- потърсете опитен и позитивно-настроен физиотерапевт веднага, след като пациентът е изписан от болницата. Така шансът за скорошно и бързо възстановяване е най-голям;

- ако пациентът вече има декубитални рани, не чакайте да зараснат, за да започнете рехабилитация. Декубитусът е резултат от продължително заемане на едно и също положение (лежане по гръб, лежане на една страна или друго положение). По този начин се получава порочен кръг, при който засегнатият от инсулт е, ако продължи със статичното си положение, може да има неприятен изход от събитията;

- имайте търпение, тъй като възстановяването след увреди на централна нервна система понякога продължава дълъг период от време. Дори при сериозни двигателни нарушения, много пациенти успяват да усвоят нови умения и компенсаторни механизми, с които да се справят с голяма част от ежедневните си дейности (ходене до тоалетна, къпане, бръснене, преобличане и много други).

AURORA MOBILITY CENTER 2016

гр. Русе